Малко демотивация, за разкош :))

От времето, през което не съм писала тук до момента съм правила тренировки, но спорадично и откъслечно, тоест нямам видими резултати, което много ме отчайва. 
Нямам време, нямам хъс и стимул, нямам вяра, че мога да постигна нещо. Преди години, когато успях със спорт да сваля доста кг не работех, нямах задълженията от днешна дата.

Мисля си го това и си казвам, ами добре, ще намаля храната. Проблемът е че бавно се свалят чрез по-малко храна, постоянно трябва да следиш какво ядеш и какво не, отделно полезно ли е или вредно, малко да се отпуснеш и пак се качват. Яд ме е много, поне спрях да си купувам дрехи, в които след време уж съм щяла да се пъхна, не толкова че не ми стават изобщо, но коремът стърчи неестетически и така е откакто се помня, с малки периоди изключения.

От друга страна, като оставим настрана психологическата страна, емоциите, убежденията, които ме държат на колене и дебела, си припомням, че съм се родила съвършено дете, с идеална фигура, с идеален апетит и рефлекси, които да ме карат да се храня точно толкова , колкото тялото ми иска, без да се тъпча или замествам липса на....(много неща: семейство, любов, емоции, смисъл, всичко което един нормален здрав човек трябва да може да прави и има).
 Сега съм в четиридневна ваканция, предполагам че ще правя комплекси през това време, до другата ваканция. И пак няма да има никакъв резултат. 
До скоро, с надявам се по позитивни писания