След известен застой и липса на сутрешни тренировки поради изчезнала мотивация, моя добра приятелка ми подари танк(че) с голям хобот ( е, не се казва точно така) който да ме тегли сутрин от завивките. Тя каза, че според нея ми трябва кран, но аз винаги стм смятала, че точно танкът ще ме оправи. 

Така че днес бях на линия за първи път тази седмица и се чувствам добре. Останалото ще го наваксам някак си. 

Върховната форма и изваяното тяло без мазнинки тук и там са на път към мен и скоро ще се срещнем очи в очи :)!